Социална проза за един живот, който може да e!

Писане за писането или по-точно, мислене за измислянето, но просто изсипано на клавиатурата. Чак ми е съмнително до какви проникновения съм стигал създавайки част от произведенията ми. Част от текстовете дават супер ясни индикации какво е било психическото ми състояние и до каква степен съм нормализирал начин на функциониране и справяне със света, породен от неизчистени травми, нездравословна семейна среда и проблеми с идентичността.

Не се изкарвам жертва, ама баш това съм си бил. Не бих редактирал обаче това творчество, защото виждам в него път, които съм вървял достойно, но тайно. Без да звучи нескромно, смятам, че ако всичко от онзи период достигне до по-широка публика много хора ще се открият и почувстват приобщени, разбрани и валидирани. Аз гледам на това с надежда и усмивка – да, сега съм друг човек, друга вибрация, с друг смисъл, повече лекота, но все така много думи и още повече мисли. Прекрасно е, че ги споделям, а още по-вълнуващо е, че не ги виждам като бреме, като проблем и като грешка.

Беше eдно, сега само e…