Изсипани мисли

Искам да напиша нещо умно за края на 2024… искам да напиша нещо, но е трудно. Искам да не трябва, но си трябва, защото потъваме.

Тате, виж ме, бях на протест! Тате, много ми се искаше да не е така, но има хора, които ме мразят, без дори да ме

Толкова много неща искам да кажа, но си мълча. Повтарям си ги, крещя си ги в съзнанието. Гневен съм си, толкова много говоря, но седя

Много се надявам да не е вярно, но статистически с по-голямата част от вас споделяме обща характеристика – да живеем в постоянен страх или по-зле

Дядо работеше с дърво, татко работеше с метал, Мама работи с пари, батко работи с храна, Аз работя с думи – кое тежи повече? SIN

Взе да става адски трудно да се самомотивирам с фразата „все по-добре ще става“ – върви се към „все по-далеч ще отида“… Взе да става

Балкон. Минута тишина. Шум на листа. Заря. Самолет в небето. Тежест в гърдите. Тъмен силует. Хлад. Мирис на есен. Разговор на минувачи. Звън. Мелодия. Изключен