Толкова много неща искам да кажа, но си мълча. Повтарям си ги, крещя си ги в съзнанието. Гневен съм си, толкова много говоря, но седя в тишина, на съд, като съдия и се слушам във вина. Като с огнени вълни заливам се от ярост, но излиза само пара от потушени в срам пламъци. Предавам се на съмнението, то си е мое, как да не му вярвам, дори когато не спира да ме рита в стомаха. Гниеща тежест под покрива на пищен палат, от който не мога да изляза, а само се усмихвам на слънцето от балкона, защото вътре е мрачно и шумно. По стените се стичат сълзи, а вратата дори няма ключалка. Толкова много хора съм скрил там. Не спират да говорят с моя глас и затворени очи. Гледам ги и се грижа за тях, но се чувствам като гост. Как да ги изгоня, сам ли да остана и там. Мълча, а толкова много неща искам да сваля в мазето и керемида по керемида да излетя.
SIN
