Поезия

Полярно ми е, треперя, вече сме под нулата, но са ни голи глезените Полярно ми е, не знам коя посока да поема, всички искат да

Вчера те сънувах, Но не те видях в съня си, Нямаше те, почти сигурен съм, Но усещах твоето присъствие … дали беше там, може Но

Това ли е? Да вървиш, да нямаш посока, да не чакаш нещо, да не те чакат Да дишаш, да не ти е тежко, да нямаш

Пиеш бира, която не си си купил Стоиш на тераса, дишаш влажен въздух Лягаш си в нетвоето легло и е удобно Споделяш тишина, събирайки моменти

Дрехите ми ги носете, или пък всички раздадете, котките на свобода пуснете, но пък нека да са двете, бъбреци, сърце, всичко нужно на нуждаещи връчете,

Пълня легла до пълно задушаване Дишам тела до празно изтощаване Гледам как си отива нощта Посрещам нов повод за тъга Заключвам, изгасям съвест и врата

Ще те видя ли някога отново не знам Дори и да знам, не ще го призная Ще се надявам, Ще мечтая, Ще го искам Но

Понякога ми е празно Понякога ми е тихо Понякога ми е чуждо Сякаш съм се изгубил Сякаш съм се предал Сякаш съм се смалил И