Това ли е?
Да вървиш, да нямаш посока, да не чакаш нещо, да не те чакат
Да дишаш, да не ти е тежко, да нямаш нужди, нищо да не ти е нужно
Да мълчиш, да чувстваш само, да чуваш, да преминава през теб звук, картина
Да гледаш, без да виждаш кой те гледа, с очи навътре насочени
Да пулсираш с поривите на вятъра, да трептиш с шума на листата, да ухае на покой
Да спреш, да се усетиш, да не си задаваш въпроси, само да бъдеш
Да не търсиш нещо повече, да не ти е малко, каквото е, да го приемеш
Да останеш в момента, там където трябва да си, времето да минава през теб
Да си едно с всичко, светлина, тъмнина, тишината на мислите
Да бъдеш, без условия, без минало, без бъдеще, отворен, чист
Да знаеш, че няма граници, няма ограничения, няма условия.
Да е всичко, да е нищо, да си ти и да това теб да можеш да повикаш, когато и където не се чувстваш като сега…
Това ли е? Просто да съществуваш, просто ти, да ти е достатъчно!
К.К.
