Разкази

Страх ме е, много ме е страх, ужасява ме мисълта, че аз нямам тип. Сякаш този тип (липсата му) се е превърнал в извинение –

Случи се веднъж, толкова не ми се искаше да съм телесна твар, че затворих очи, задържах въздух, залостих натрапника и скочих*… В полет изведнъж се

Започваш да излизаш навън с тънко яке в ръка и тайното очакване да се пречистиш от лек ръмеж след неоправданите очаквания от лятото, а първото

Това трябваше да е разказ от времето, в което бях спрял да ям месо – не се получи, нито разказа, нито моето ново хранително мъчение.

Докато се опитвам сам криво-ляво да стигна до възможно най-далечната точка на гърба си с насапунисаните ми ръце се сещам за следната ситуация: Калояне, извикай

ДЖИЯ: (Вирджиния Цветкова) Как се пише история, която не знаеш как да разкажеш? Понечвам да вдигна телефона, за да ти се обадя и да поискам

Чел съм едно време за психология, пък и даже в училище все шестици имах, но аз по доста предмети така, не се хваля – фотографска

Жизнен цикъл на найлонката, още наричана полиетиленова торба, кисишка или както и викате… Създадена е от най-великия творител – консуматора. Съществува, но за кратко. Живее

Той вървеше по пустия тротоар, студен и празен от вътрешния спор. Тъмнината, нарушавана единствено от премигащите улични лампи дебнеше всяко листо, полъх повдигаше ги величествено

Вървяхме към хотела. На шосето беше много горещо, но беше най-прекият път и все пак наоколо имаше красота. Неприятният шум на колите се компенсираше от