Мемоарите на една пилешка флейка

Това трябваше да е разказ от времето, в което бях спрял да ям месо – не се получи, нито разказа, нито моето ново хранително мъчение. Беше кратък период, но това е доста относително. Кратки периоди има много, но ние има давам смисъл и продължителност. 

В такива кратки периоди понякога имам мотивацията да пиша по какви ли не теми. Това заглавие например щеше да е за индустрията, която произвежда птичи продукти, даже имах примери от приятелка и щеше да завърши с това, че много обичам KFC, ама уви – беше просто период.

Преминах през този период, такъв, в който си мислех, че мога да пиша по всяка тема и все ще излезе нещо за четене. Не защото се смятам за гений или за много даровит – не, а защото просто има едно такова удовлетворение да материализираш някакви странни мисли. Разсъждения, зародили се в главата ти след необичайни периоди, като да станеш пескатерианец за кратко. 

Неминуемо тогава гледаш на живота по леко по-различен начин, самоопределяш се като друг човек на база какво ядеш и как си мислиш, че е нормално. Това е приложима логика за стотици други периоди, през които минаваме. Писането в моя случай ми помага да запечатам някакво конкретно състояние, в което може и да не бъда отново.

Опитвайки да изкарам мъдрост или някакво полезно изживяване от всякаквите периоди, в които съм се фантазирал не е хич зле. И вие го правете – всяка дреболия, която вкарва ляв ъперкът в ребрата на вашата реалност може да донесе нещо смислено. Ние като хора сме доста приспособими, стига да не се проклинаме, като си слагаме етикети, ограничаващи ни да изпитваме нови неща.

Бих пробвал да се боксирам сега като се замисля, после може и да напиша нещо, когато ми се възстанови счупената ръка или да заработя в птицеферма – тотално да намразя месото и да напиша това заглавие както си беше замислено…

Та мисълта ми е да не се съдим защото сме или не сме минали през някакъв период. Просто вниманието, което отделяме не трябва да ни вреди в дългосрочен план. Може не винаги да си верен на себе си и да решиш като мен да пишеш за пилешки флейки. 

В контекста на развитието ни като човеци, ние винаги можем да измъкнем нещо полезно – било то извод, нов поглед на нещата , та дори и да се научим да разбираме по-добре хората, които са в по-дълги периоди от нас.

Странна концепция описах, знам, но това беше моят период тогава, пречупен през моментното ми сега. А всички, когато и да се срещнем на тази страница ще сме били някой друг, дори за малко, който ще схване това.

 

К.К.

Сподели ме:

Още творчество

Разкази

Бардолино

Вървяхме към хотела. На шосето беше много горещо, но беше най-прекият път и все пак наоколо имаше красота. Неприятният шум на колите се компенсираше от

Изсипани мисли

Балкон

Балкон. Минута тишина. Шум на листа. Заря. Самолет в небето. Тежест в гърдите. Тъмен силует. Хлад. Мирис на есен. Разговор на минувачи. Звън. Мелодия. Изключен