Докато се опитвам сам криво-ляво да стигна до възможно най-далечната точка на гърба си с насапунисаните ми ръце се сещам за следната ситуация:
- Калояне, извикай майка ти да ми изтърка гърба.
се провиква татко от банята, леко отворил врата, през която водната пара излиза на талази към студената ни външна кухня, където са също и мокрите помещения.
Аз съм на 7, но вече знам, че това е ритуал, защото и аз разчитах на мама или тате като се къпем, хубаво със стирката да ми изтъркат цялата кир от тялото. Това си беше важно, даже когато ходих на гости у баба, тя изрично ми посочваше кирта във водата, която се събира в лехена под мен:
- Виж, виж, колко си бил мръсен, пуу, цял ден се въргаляте по площадките. Търкай сега!
Да се върнем вкъщи, мама спира каквото прави и чинно се насочва към банята с бърза крачка, че водата тече, а бойлера не е от най-новите.
- Майче, ще донарежеш ли картофите за мусаката, оставила съм ти мостра на дъската – гледай като нея да са големи
Заемам се аз с цялото старание на света и нож, голям колкото предмишницата ми, да режа. На топло съм в хола, чудото гори, а по телевизора няма нищо интересно. Вниманието ми е насочено цялата продукция картофени кубчета да е с размера на мострата, че да ме похвали мама после. Минават десетина минути и получавам заслужена целувка по челото, а тате преминава по хавлия към спалнята – там също е студено и за отрицателно време той вече е навън да цепи дърва.
Мама и татко се обичаха, та нали затова съм тук на този свят. Е, мен мама повече ме е искала, трудни времена са били, пък на татко всички приятели все по две деца са имали и на една голяма луна съм се появил. Ярък спомен ми е тази проява на тяхната обич – изтъркването на гърба. Ами да, да обичаш е да си чист, да държиш чисти и хората, които обичаш.
Старая се криво-ляво да стигна до възможно най-далечната точка на гърба си с насапунисаните ми ръце и вече имам сълзи в очите. Имам нужда да съм чист с някой, но ще си купя и готина гъба за баня, че напоследък от малко кир се плашат хората, без значение колко ти е чиста душата. А мусака мога да правя и дърва мога да цепя…
П.П. Сега съм на 29 и се досещам защо близо десетина минути се е случвал “ритуалът” на двама родители, които спят в едно легло с по-малкия си син по това време.
SIN
