Думите имат значение, а самоиронията не ни помага да достигнем най-добрата своя версия. Средата постоянно ни кара да се съмняваме в себе си, да се подценяваме и преценяваме на сляпо, че не сме достатъчни само на база минал опит.
Самоиронията си противоречи с манифестацията, но работи по същия начин… някак станало е еталон да се присмиваме на себе си и по този начин да бетонираме в съзнанието си някакво статукво, чиято промяна упорито отказваме да приоритизираме. Повярваш ли си, всичко е възможно.
А защо напоследък позитивните хора ни гледат с насмешка, сякаш сме луди в нашия си свят, където всичко е възможно, но най-вече доброто. Че какво лошо има в това първо да очакваш най-добрата развръзка, а ако не стане случайно, да продължиш с мисълта, че е било за добро и не само – да намериш и идентифицираш това добро. То най-често е в нас, подсъзнателно не сме провокирали “правилния” резултат, защото не сме имали пълната информация, голямата картинка.
Самоиронично се тъпчем и киснем на едно място, защото ни е комфортно, защото предпочитаме ние да сме си съдник, критиката да идва отвътре, облечена в хладнокръвно “Аз съм си такъв” – защо ти е да си слагаш етикет? Защо ти е нужно да се обясняваш на себе си? Защо те мързи да опиташ нещо ново, ти не си длъжен на никой, който е чул нещичко от или за теб, защото той няма фикс идеята, че трябва да се докажеш. Страх те е, че се разминават образите, създал сам навсякъде
Така провокираш защитен механизъм, който е пагубен да духовното ни израстване и погледа навътре. Ако очакваме с едни и същи мисли за постигнем нови неща, сме обречени на провал. Именно промяната в начина на мислене е едно от най-лесните, безобидни, но и безотказни начини да опитомим съдбата си.
Предали сме се, кот такоо брат, поне смях да става, ама не – убеден съм, че никакво количество смях не си заслужава да бъдеш умишлен саботьор на съдбата си. Давай, лесно е, не е криндж (тази хубава българска дума) да си повтаряш дори на глас: Аз мога! Аз съм способен! Аз съм умен! Аз съм достатъчен! Аз съм готов за всичко хубаво, което заслужавам! Обичам се!
К.К.
