Полярно ми е, треперя, вече сме под нулата, но са ни голи глезените
Полярно ми е, не знам коя посока да поема, всички искат да са неутрални
Полярно ми е, раздвоен съм, черно-бял, а в сивата зона на апатията
Защо не сме като пингвините, да оцеляваме заедно в некултурния студ
Защо се правим на лъвове без прайд, без гордост, но плячкосваме
Защо ли трябва ни изгода, винаги, за да не сме животни и сами
Измръзвам при мисълта, че никой не иска да си запалим общ огън
Навличам се с надежди и илюзии за племе като едно време
Прегръщам поколения искри изпод солен и мокър кремък
Всички сме различни, прецеденти, преценяващи постоянно
А сме едно, невъзможно изолирани, дори на полюси едни от други
SIN
