Жизнен цикъл на найлонката, още наричана полиетиленова торба, кисишка или както и викате…
Създадена е от най-великия творител – консуматора. Съществува, но за кратко. Живее на тъмно, заедно с хиляди себеподобни. Най-честно може да я откриете във всеки супер-, хипер-, мега-, дупер-, гига-маркет. Тя не бърза за никъде, за разлика от вас.
Идва моментът на истината, целта е близо… да я скъсат от куката и да я използват. Ммм, да! Един път стига й, тя е била полезна, за малко, за жалко. Някои „лоши“ човеци я преизползват – колко жестоко, нали?
Била е тя, дори за кратко необходима, незаменима дори. Някоя краставица е била по-щастлива, задушена от нея в рамките на 15 минути. Би било вълнуващо след това да потъне в забвение на кълбо в дъното на кухненски шкаф. Но ето, края на веригата дойде, а тя пак ще е при себеподобните си.
Ненужна, свободна и щастлива, с пълен памперс в огромен контейнер. Но още нищо не е приключило, няма и скоро да приключи. Тя ще е някъде там, още много, много, много време. Създадена е с една единствена мисия, която бива изпълнена в рамките на няколко часа.
Нейната найлонена полза ще напомня за себе си стотици години. И няма да знаем как приключва жизненият й цъкъл и дали не се слива с нашия. Може би в симбиоза с морско създание или земна твар, а може би се връща за отмъщение, навсякъде около нас, показвайки ни как краткотрайното използване има дълготрайни последици.
К.К.
