Разочарованието ли? То идва много бързо, неочаквано даже, дори не се опитвай да го предвидиш. Всичко може да отиде по дяволите за секунди… мечти, планове, очаквания.
Но какво от това?! Ти си непоклатим, трябва да станеш такъв, а разочарованията са страхотен метод, такъв, който не избираш сам.
Избирайки реакцията си, ти избираш броя на последващите такива. И дори понякога зависимостта години-големина на загубеното не трябва да те плаши, а да те подсеща.
За стоте нови възможности след едно разочарование. Тези малки трохички, от които ставаш все по-гладен, някой ден ще те насочат към хлебарницата.
Там всеки си купува хляб и след това разкъсвайки крайшника ръси трохи, но няма страшно, някой ще последва и тях. Нечий път все някога ще ги срещне, а там може да срещне и теб.
Ти може да създаваш разочарования, но в един момент ставаш една голяма възможност, с усмивка, топла хладнокръвност и пленяваща история.
Така че не се плаши от разочарованията или от корите на хляба, те са ти нужни да те свалят на земята, да те срещнат с живота, но и да може да полетиш след тях… с аромат на вкусен комат.
К.К.
