Защо напоследък нито един шоколад не може да се счупи на 2? Или поне почти, с малка неточност – вярно е! Едно от най-хубавите неща на света… не може да споделиш в пълното значение на споделянето. 2 страни с еднакво количество удоволствие, щастие!
Осъзнавам, че това не е вселенски проблем, но си мисля колко неща не може да споделим по равно с някой друг. Дали искаме е тема за часове и страници, но дори да имаме огромно желание, не винаги постигаме крайната си цел.
А именно – да накараме някой да почувства точно това, което чувстваме ние. Едно парченце често се губи по пътя, но то се оказва и същото парченце, което запълва скрита празнина или препълва нечия чаша. Изкарва ни от баланс някак.
Пълно щастие нямало, а нещастието – защо го забравяме! Драги, в крайна сметка много пъти си изяждаш шоколада сам или просто нямаш такъв… само гледаш как се облизват другите. Ех, ако всички имахме шоколади под ръка и си ги споделяхме – щастие!
К.К.
