Взе да става адски трудно да се самомотивирам с фразата „все по-добре ще става“ – върви се към „все по-далеч ще отида“…
Взе да става адски трудно да търся позитивното във всяка ситуация…
Взе да става адски трудно да преследвам цели за по-добро бъдеще, като не виждам с кой ще ги постигам…
Взе да става адски трудно да имам ценности, които масово се гледат като „наивни“…
Взе да става адски трудно да съм независим в държава, в която бъдещето зависи от нехайници…
Усещам тежест, усещам тягост, усещам тъга…
Та общо взето, ако намеря кой да гледа двете ми прекрасни котки, дим да ме няма… или пък по един паспорт им вадя и идват с мен.
Рядко споделям подобни мисли, но често те са си в мен.
K.K.
