Чел съм едно време за психология, пък и даже в училище все шестици имах, но аз по доста предмети така, не се хваля – фотографска памет… Бях се зарибил после и книги за психология да чета, ама нещо хич не беше моето, доста започнах да се филмирам и анализирам. И така реших психологията да я преживявам просто – тя и съдбата така беше решила явно, топ синхрон.
За почти 30 години събрах толкова материал, че направо аз книга ще напиша, докато си лежа на топло в психиатрията, а може и да съм нейн шеф даже. Само да не съм на студено в пандиза, че нищо чудно да изпаткам някой друг вместо себе си от натрупани, и като онзи колайдер в Церн, анализирани в суперскорост, емоции и кофти чувства
Както и да е, това го пиша за всички с разтройство, а знам, че сте го имали или го имате постоянно. Говоря за онова разтройство, което ни прави баси сложните същества понякога. Съзнанието, подсъзнанието и егото ни – пресветото разтройство. Не знам кой от тези трите го пише това нещо, ама има ли значение.
Целта е да споделя беди и победи, живейки успешно с разтроено разтройство. Честно, понякога не знам кой прави драмата, ама все стомаха ми или неговият изход си плащат цената. И това е напълно окей, защото сме хора и не винаги трябва да си обясняваме всичко, което се случва в главите ни. Как взимаме решения, кое диктува думи и емоции, защо мислим каквото мислим, какви са тези октоподи дето сънувам и всякакви фантазии.
И ти, и аз, и тези другите натрапници със статут на съквартиранти, които понякога ни превземат и живеят в нас не трябва да се вземаме много на сериозно. Давайте главно да се чувстваме, за се ослушваме с ухо навътре и да търсим вътрешен мир с третото око, че да не плаща цената нашата микрофлора. Много често, ако нещо странно става с горния мозък, си пати долния – стомаха и БАМ! разстройство…
К.К.
