Вчера те сънувах,
Но не те видях в съня си,
Нямаше те, почти сигурен съм,
Но усещах твоето присъствие
… дали беше там, може
Но не чух гласа ти,
Само спокойното туптене на сърцето ти.
… или е било моето
Въздуха трептеше странно
Пълен с енергия и онзи аромат
Там беше, знам!
… но те нямаше, не помня
Трепетно очаквах те, зад всеки ъгъл,
пред всеки вход,
до всеки светофар,
под всяко дърво,
на всеки кръстопът мислех си за теб,
сякаш твоята сянка бе заместила моята.
Но теб те нямаше,
А това беше ежедневието.
Исках да е сън, защото там е хубаво
Сега слънцето пак ще ми напомни за твоя поглед,
Вятърът в моята – за твоята коса,
А дъждът за твоя смях
И пак ще чакам нощта с мълчаливата луна
Да донесат покой на нашата душа,
А може би в съня си ще те видя
… но и той, като теб, има край…
Като в живота – никога не знаеш кога ще дойде.
К.К. За А. К.
