Дрехите ми ги носете, или пък всички раздадете,
котките на свобода пуснете, но пък нека да са двете,
бъбреци, сърце, всичко нужно на нуждаещи връчете,
те ще ползват ги умело, за продължение смело.
Смисъл не търсете, явно и аз не съм го намерил,
тревогите и чувствата не ги мислете, ще си ги взема с мен,
знамето с дъгата на прозореца ми оставете,
нека свободно да се вее, докато не избледнее.
Парите ми дарете, помогнете или нещо красиво купете,
каквото има смисъл каузи, бизнеси, традиции продължете.
Аз няма да го ползвам тоз живот, прахосвам го!
Аз не мога да го взема тоз живот, раздавам го!
Аз не искам да го правя този план, сам и в сълзи облян.
Мисля и за вас, какъв ангажимент би било,
да организираш липсата на близко същество.
Не искам да съм в тежест, няма да се предам.
Оставам и планът ще изпълнявам сам,
дали ще ми олекне – вярвам, но не знам.
К.К.
