Не съм доволен и не знам ще мога ли да бъда
Не съм доволен и не знам дали искам да бъда
Не съм доволен и не знам как да бъда, ако съм
Да ми е достатъчно това, което съм, не ми е…
Да съм си достатъчен също не ми стига
Тази моя достатъчност чак ме плаши
Не ми е приятно във всичко да търся още
Не ми е приятно да виждам липси и излишъци
Не ми е приятно усещането за изгубен потенциал
Възстановявам се от нездравословен перфекционизъм
Отърсвам се от неспирното премисляне на мисли
Приемам красотата на спонтанното съществуване
Най-големият съдник винаги съм си бил аз
Най-шумната критика е идвала редовно отвътре
Най-тежките преживявания са били от лична оценка
И после как да приема, че някой ще ме види по-добре, отколкото аз виждам себе си
Как да повярвам, че има място за грешка, която съм си позволил да не планирам
Но как да бъда автентичен и да оставя себе си в позицията на откривател, не шеф
Уча се, че няма сто погледа вперени в мен
Уча се, че дори моите стандарти се чупят в зор
Уча се, че съпротивлението е освобождение
Ще си имам ли доверие, опитът е на лице, пускам се,
ще събера изгнилите плодове, кисели, но с трезво око
и ще оставя мухите да ликуват в сладък полет надолу
Защото гледайки основата, можеш да оцениш постиженията си без бремето на редкия въздух и болката в гърдите, които високото самочувствие носи. Чувал съм, че имам в излишък…
SIN
