Защо се излъгах да те пусна в дълбините си, защо подведох се по лъскавата ти черупка, непробиваема, но толкова приятна на допир.
Ех, това необятно море, а аз седях на брега при теб, защото си имахме пясъчен замък, далеч от опасните течения и емоции.
Раче мое, колко се привързах към болката на твоя захват, мило ми бе да си гледам белезите от страст, червени и щипещи от солта.
“Сърцеразбивач е” шепнеха всички чайки, но под слънцето заслепен останах, а малкото внимание издигах в култ и полет.
Раче, сърцеразбиваче, лятото си дадох, за шепа пиперливи спомени, една перла и разлика, която носих гордо цяла година.
SIN
