Ще те видя ли някога отново не знам
Дори и да знам, не ще го призная
Ще се надявам,
Ще мечтая,
Ще го искам
Но отговорът ясен е!
Че ти ми липсваш,
Че искам пак да си до мен,
Че знам какво искам, да – много е
И това знам, но знам и друго
Не минава нито ден, нито час,
В който да те забравя
И всяка буква А да ми напомня за теб
За усмивката до края
За вечния дух
За фамилията заветна
И за този нещастен свят, груб
Как ли наказва с вързани очи
И дори съдбите не следи
Доброто наказано с лошо
На човека отнето земното
С обещание за свято
Аз ли, аз няма да остана сам
Знам, че си до мен
И как скоро и аз ще съм до теб
Дали защото правя добро?
Дано!
Ако това е наградата,
Дано!
К.К. за А.К.
