Понякога ми е празно
Понякога ми е тихо
Понякога ми е чуждо
Сякаш съм се изгубил
Сякаш съм се предал
Сякаш съм се смалил
И после като ми замирише на хартия
И като изкарам натрапника
И го пленявам тук!
Защото мастилото ми дава мир
Защото на листа има нещо мое
Защото в тази симбиоза няма грешка
Няма съдник
Няма зрител
Няма шум!
Сякаш се намирам
Сякаш окрилен
Сякаш титан
Понякога не се откривам
Понякога невидим съм
Понякога, не – в букви се превръщам… Чети!
K.K.
