Най-страшното мина, видях любов, видях омраза. Загубих се в работа, но се открих в случайни хора. Трохите си споделих като вкусна попара с липов чай. Знам, че стартът не ми беше силен, но захвърлих състезателния номер и се облякох в аплодисменти. Чуждите погледи са в куфар, забравен на летището. Ръчен багаж ми стига…
Четвъртък не ме плаши, нито, че нещата се повтарят, аз обикнах страха от промяната. Времето ми минава с търпение – не, аз минавам през него. Готов съм да заслужавам най-смелите съвети, които давам на другите със запушени уши. Готов съм да виждам как гледат топлите ми очи, без да треперя от съмнение. Старая се, докато всяка клетка в мен отключва чувства за различна стойност, да съм си достатъчен, с шепа ключодържатели.
Уикенда не ме стресира, защото аз го очаквам, без да ми трябва резервация, билет или компания. На числото 30 дадох нов смисъл, отнех му властта и застлах червения килим, ще си нося тялото с кеф. Ще се видим в петък или пък не – то било състояние на духа, а не ден от седмицата. Времето е тук, защото съществуваме, за да може вселената да преживее себе си чрез нас. Хайде, без съпротивление, да се чувстваме и да сме себе си, заедно.
SIN
