Искам да напиша нещо умно за края на 2024… искам да напиша нещо, но е трудно. Искам да не трябва, но си трябва, защото потъваме.
Потъваме в търпимост и се давим с хапчета, дим и алкохоли.
Потъваме в съмнения и се давим с лъжи, омраза и страх.
Потъваме в бездушност и се давим едни с други.
Няма как да искаме да стане по-добре, ако ние не сме по-добри. По-добри към себе си, по-искрени, по-добри към близките си, по-разбиращи, по-вярващи в другите, по-толерантни (и не).
И все още има четящи подобни неща с насмешка, защото си мислят, че или аз, или те, са над нещата. Не, на дълбоко сме, много долу, и ако не ми вярвате се огледайте.
Дали щяхме да сме на този хал, ако „вашият“ начин на живот в общество работеше, а нещата, които пиша не се гледат с недоверие. Няма как да знаем, защото все някакво гласче се обажда – „Гледай себе си, ти да си добре“.
ТИ БЕЗ МЕН СИ НИЩО И НИКОЙ. Без мен няма нас! Колко още хора трябва да го кажат, покажат и напишат? Затова няма да спирам да пиша и през 2025, защото искам да не трябва.
За тези, с които сме заедно и ще изплуваме, защото четем често сами, но виждаме по-голямата картинка…
SIN
