Тате, виж ме, бях на протест! Тате, много ми се искаше да не е така, но има хора, които ме мразят, без дори да ме познават… Тате, аз съм смел, но ме е страх, че скоро няма да мога да живея спокоен и свободен живот в този град и държава. Тате, не се притеснявай, аз съм добре – търся доброто и красивото, напук на всички, които ни заливат със своето нещастие. Тате, и аз като теб обичам да събирам хората, за да споделяме това, което ни обединява: че сме хора!
Преди 15 години, на 15-ти септември за последно ти пожелах „Лека нощ!“ без да знам, че няма повече да се събудиш.
Вече виждам своята мисия да будя „заспали“ човеци, които са забравили, че всички сме едно цяло и без да сме заедно, никоя нощ няма да е лека…
SIN
