Думи за моментите когато си мислиш, че не си достатъчен…
На вратата на моят офис пише етаж 3, но реалността е, че съм на по-високо.
На твоята врата какво пише? На кой етаж си и къде пращаш хората, когато искат да влязат при теб?
Седя под купола на петия етаж и чакам да се почувствам достатъчен в някакви извисени измерения. На вратата ми пише “Етаж 3” и пращам хората там, нищо че друга моя версия ще ги посрещне. Аз по-горе съм и ми е хубаво – просторно е , но пусто, там не очаквам нищо от себе си, защото всички влизат два етажа по-долу. Виждат това, което ми е комфортно да покажа. Това, към което нямам очаквания. Това, за което мога да бъда отговорен. Това, което не могат да ми отнемат. Страх ме е обаче, че застоявайки се на високото, повече ще боли да сляза, за да кача някой при мен по тайното стълбище до самочувствието ми. Да споделя още от себе си – искам да ви дам още. Дали ще ви хареса интериора, видовете чай, които мога да предложа? Дали ще се изморите по стъпалата на съзнанието ми или пък идвате само за гледките отгоре. Поглед имам, мога много да кажа. Може и просто да си помълчим заедно, обичам тишината, затова нямам звънец, но е отключено.
“Етаж 5” е точно под тежестта на съвестта ми. Там е бюрото, на което определям своята стойност, давам си оценки, за да знам колко точно неуспешен да се чувствам. Малко ми трябва, за да ви поканя и дам сила на жури, за да остана безразличен и неразбран, независимо от вашата положителна присъда. Та нали аз ще трябва да защитя впечатляващия образ във вашите очи, за който съм сляп. Екранът, показващ ми чуждите успехи свети по-силно от юлското слънце. Трудно ми е да се видя като вас, трудно ми е да разкажа как се чувствам всъщност. Лесно намирам комфорт в съмнението, лесно държа себе си отговорен за съдбата. Качвам стълбите всеки ден, това е важно – знам. Държа си подредено, поливам цветята, каня гости, взимам сладки и проветрявам. Някои дни съм доволен и си го записвам в календара, но и той, както табелката, не показва реалността, а все догонвам очаквания или избързвам с изводите. Важното е, че все нещо се случва, което ме държи по-далеч от това да вися на балкона.
SIN
