Очи
Дълбоки очи, тишина Намираш топла прегръдка в три думи Дълбоки очи, тишина Струни на водата търсят път през мрамор Дълбоки очи, тишина Трептене от пера, солени, лепнат Усмивка назад, тежка мисъл Плитък поглед с празна чистота Напредва нощта през лед пропукан Сияние в миг, строшено проклятие Трептене от пера, писък в глътка Кална буца с […]
Не си мой тип
Страх ме е, много ме е страх, ужасява ме мисълта, че аз нямам тип. Сякаш този тип (липсата му) се е превърнал в извинение – събирателен образ на моето колебание какво и кого искам. Със сигурност не искам да преувеличавам, защото знам какво ми харесва, дори ако се опитам, мога и да го назова, но […]
Дъно с потенциал
Не съм доволен и не знам ще мога ли да бъда Не съм доволен и не знам дали искам да бъда Не съм доволен и не знам как да бъда, ако съм Да ми е достатъчно това, което съм, не ми е… Да съм си достатъчен също не ми стига Тази моя достатъчност чак ме […]
Раче, Сърцеразбиваче
Защо се излъгах да те пусна в дълбините си, защо подведох се по лъскавата ти черупка, непробиваема, но толкова приятна на допир. Ех, това необятно море, а аз седях на брега при теб, защото си имахме пясъчен замък, далеч от опасните течения и емоции. Раче мое, колко се привързах към болката на твоя захват, мило […]
Август ми е 3 следобед
Небето виси тежко, като въпрос, на който не бързам да отговоря. Вятър няма, дори мислите ми се потят. Улицата спи, всичко е забавено, а времето сякаш не ми стига, прозира и сянката зад мен. Юли отлетя с прорязващи пера, а драскотините щипят от сълзите, с които ги лекувам. Пропуснах няколко шанса, но и няколко капана. […]
Пловдивско ГустоПриемство или Балонът на айляка
Пловдив е в един голям балон, където личното Густо не се жертва дори за грам Приемство или с други думи – айляка убива толерантността. По мои наблюдения нещо много екстремно трябва да се случи, за да се жегнат милите съграждани и да си вдигнат баджака в действие. Иначе сме много отворени, модерни, арт, но само […]
Ще изплуваме ли?
Искам да напиша нещо умно за края на 2024… искам да напиша нещо, но е трудно. Искам да не трябва, но си трябва, защото потъваме. Потъваме в търпимост и се давим с хапчета, дим и алкохоли. Потъваме в съмнения и се давим с лъжи, омраза и страх. Потъваме в бездушност и се давим едни с […]
Отчайник
Петък вечер е. 21:21. Нямаме планове. Не знам как, но съм отчаян от факта, че ми е хубаво да си седя сам. В същото време ми е самотно, ужасно съм сам, а съм свободен. Объркан съм, не виждам логика, чувствам се добре, но нещо не е както трябва. Сякаш съм в едно миризливо плато на […]
Когато спах на луната
Случи се веднъж, толкова не ми се искаше да съм телесна твар, че затворих очи, задържах въздух, залостих натрапника и скочих*… В полет изведнъж се озовах извисен в ужасна тишина, сред красотата на безлюдието. Приземих се на луната в парадоксално състояние на покой. Смирение и ужас, а имаше нещо познато, някой. Стоях на колене сред […]
Под купола на петия етаж
Думи за моментите когато си мислиш, че не си достатъчен… На вратата на моят офис пише етаж 3, но реалността е, че съм на по-високо. На твоята врата какво пише? На кой етаж си и къде пращаш хората, когато искат да влязат при теб? Седя под купола на петия етаж и чакам да се почувствам […]